Екипът на Приключенски свят Ви пожелава приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за приключения и екстремни спортове, онлайн от 1 ноември 2008 година.
Емил Ломлиев и Малина Иванова | Публикувана на 03 Дек 2009 9:56 pm
Едно невероятно приключение. Пътешествие, което беше изпитание за духа, тялото и техниката. Прелитането над Балкана по цялата му дължина ни изпълни с приклонение, показа ни колко сме уязвими и ни направи по-сдържани и предпазливи. Нека читателя не си прави погрешен извод от разказа, че това е един изключително опасен спорт. Както шофьорът може да кара внимателно и рисковано. Както скиорът може да се пързаля по лека писта или да се спуска на лавиноопасно място. Както алпинистът може да избере лек или труден маршрут ... Така и парапланеристът може добре да подбере подходящите място и метео.условия, за да направи спокоен полет или екстремно преживяване. В този прелет участваха едни от най-опитните мотопарапланеристи в България и други не толкова опитни, като всеки преценяше за себе си, кога, къде и как да лети, като всички се съветвахме взаимно!
Последен поглед към връх Ком
Всичко започна, когато прочетохме идеята на Ники във форума. Да се прелети Ком-Емине с мотопарапланери. Отдавна бяхме решили да направим пътуване с трайка през страната. Само двамата, като си носим с нас най-необходимото за лагеруване. Така че решихме да се включим в групата, но с мотопаратрайк, за да летим в тандем.
Летенето над планини на такава височина изисква по-голяма тяга и всичко излишно (като багаж) те обрича на неуспех. Прелитането с трайка в тандем обаче беше предизвикателство, т.ч. избрахме вариант да го направим с наземна поддръжка. Решението беше взето и започнахме подготовка. Нека кажем малко за техниката. Трайка е производство на френската фирма “Адвенчър” и е с двигател Симонини Мини II, 250 кубика 33 коня. Крилото е парамоторен тандем на Адвенчър 42 кв.м. Общо полетно тегло от сайта им е 200 кг, за да катериш добре. С пълен резервоар, високо в планината, където въздуха е по-рядък, двигателя губи мощност, а тандема пропада повече. Предимство беше големият резервоар(25л.), който ни дава 3-3,5 часа полет. За да спечелим височина използвахме всяка термика( възходящ поток от топъл въздух, нагрят от терена под него), както и склоновия ефект( възходящ поток, получаващ се от сблъсъка на вятъра в склон). Набирането на височина ни отнемаше доста време и гориво, но по-високата ни скорост и по-големия резервоар ни позволиха да се движим с останалите и да не изоставаме.
Идеално място за кацане до Етрополе - "стягаме багажа и отиваме към близката кръчма"
Участници:
Ники, Венко, Иво и Никола - с мотопарапланери
Наско – паратрайк
И ние – Емо и Малина – с тандемен таратрайк
Краси, Митака, Дънди и малката Деси (нашето талисманче) - наземен екип
Начало - 29. 09. 2009 г.
9:15 ч. Поляна североизточно от Берковица.
Следва едно голямо туткане, сглобяване на установки, вадене на крила, смесване на бензини, чесане по главите ... Излетяха всички парамотори. После Наско счупи перка. Ние излетяхме последни от Берковица (около 10.30) и бавно започнахме да набираме височина. Целта ни беше да излезем над връх Ком и от там да пуснем по билата на изток, като следим горивото. Както и предполагахме, с пълна газ катерихме с максимум метър в секунда. Приближихме се до склона и скоро влезнахме в слаба термика. Качването ни се подобри. Тесният завой с претовареното крило бързо умаря ръцете. Катерихме с 2 м/с. и скоро бяхме над върха. Чувахме Венко (от първите излетели) по станцията. Беше далеч напред. Над Ком се разминахме с Ники, който тъкмо пускаше на изток. Направихме снимки и видео. Невероятно красиво. Билото е равно с обширни поляни подходящи за излитане и кацане дори и с трайк. Догодина може да се стартира направо от горе. На изток напредвахме добре. На около 2100 метра излязохме над инверсията. Стана друсливо. Около нас, на стотина метра по-високо, от леки пухчета бързо се формираха облаци. Виждахме и Ники, който също беше високо. Венко по станцията постоянно съобщаваше позицията и височината си. Каза, че долу е мазно и спокойно, така че пак се гмурнахме в мътилката под инверсията. Преди Искър настигнахме Ники, прекосихме дефилето и разбрахме, че Иво и Никола са кацнали в Ботевград до Шел, а Венко лети към Етрополе. Бяхме изразходили много гориво, за да излезем над Ком, т.ч. решихме да летим към Ботевград. Спуснехме се в долината. Прелетяхме на 20 метра над Иво и Никола, които предоволни пиеха бира на бензиностанцията. Горивото ни щеше да стигне до Етрополе. Продължихме. По станцията Венко каза, че е вече там и е свършил горивото. Докато стигнем при него въртеше в термика над града, вече 40 минути. Горивото ни привършваше, часът беше около 13:30 и беше силно термично. Намерихме голяма поляна до бензиностанция ( с кръчма в близост ;-) ) и кацнахме. Събрахме крилото и с трайка, с тягата от перката се придвижихме по земята до кръчмата. Бира, горещ курбан и свински ребърца на скара. Не след дълго се събрахме всички. Наско тръгна към Стара Загора за нова перка. Ники беше кацнал някъде по билата и беше презаредил с гориво. Решихме следващото кацане да е на Орешака и около 18:00 часа бяхме във въздуха. Терена под нас беше прорязан от дълбоки дерета и стръмни ридове. Никакъв шанс за кацане. Летяхме бързо и скоро наближихме Орешака. Ники беше кацнал и ни упътваше по радиостанцията, как да намерим “летището”. С Венко кацнахме почти едновременно,а не след дълго долетяха и Никола и Иво. Местните пилоти ни посрещнаха гостоприемно. Вечерта в механа “Доброджанска среща” на троянска сливова и друсан боб, всеки разказа за своите трудности и впечатления. До тук добре. Успешен първи ден.
Сутринта на летището ужасна влага. От крилата течеше вода. Безветрие с леки пориви от всички страни. Кошмар. Много фал стартове за всички. Първото ни обръщане с трайка, заради изключително неравния терен. За наш късмет нямаше големи поражения, освен една насинена ръка и изкривената стъпенка, която оправихме бързо.
Излетяхме от летище Кълвача край Казанлък
Венко и Ники излетяха и тръгнаха на изток. После излетяха и Иво и Наско. Раздуха силно. Вятъра завърташе посоката си постоянно на силни пориви. Тополите се клатеха ту от сам, ту от там. Иво и Наско кацнаха обратно със силни махове и подмятания. Взехме решение да търсим друго по-подходящо място наблизо, като изчакаме вятъра да поотслабне. Същевременно разбрахме, че силният вятър във височина е отвял Венко в южна България до Гурково, а Ники до Петолъчката. Екипировката на Венко бе пострадала при кацането, т.ч. той прекрати прелета. Това поохлади всички ни. Ники щеше да продължи на другия ден. Ние бяхме твърдо решени да продължим. Просто трябваше да изчакаме подходящите условия. Бяхме прелетяли почти половината разстояние и ни очакваше добре познат терен - от Беклемето до морето. На няколко километра източно от Орешака, след дълго обикаляне в района, намерихме добра поляна до село Дражкова нива. Каква ти поляна, от там и самолет може да излети. Направо летище- мечта. Подремнахме, отморихме и започнахме да се приготвяме. Иво и Никола се отказаха да летят този ден, а Наско реши да лети с нас. Това щеше да е първият му полет по маршрута. Изчакахме облаците да започнат да се разпадат и около 17,30 излетяхме. Веднага със склоновият ефект от близкия баир и ..., нагоре и напред, без да губим време. Посока Габрово. Ето го Беклемето. Набираме още височима.Терена отдолу без възможност за кацане. Летяхме с около 80 км/ч благодарение на вятъра в гърба. Оглеждахме се за познати места. Ето го Ботев. О, и Триглав и хижа Мазалат. Вятъра стана северен. Подминахме бързо и Узана. Много снимки и видео. Ето ги и серпентините на прохода Шипка. После Бузлуджа ... И Наско е близо. Оглеждаме се за него през цялото време. Лети по-високо и малко зад нас. Продължихме по билото обсъждайки, къде да кацнем. В северна или в южна България. Поглед на юг ..., а там долините огрени от слънце и така познати, гостоприемни и приветливи. Решихме, че сега е момента да преминем планината. Вече приближавахме Мъглиж. Снижихме на 1600м. Тогава се случи това, от което се страхувахме най-много през това пътуване... С пълна газ пропадахме с 3м/с. Низходящо течение ни сваляше бързо към огромната дупка посредата на планината, от която изтичаше мъглижкото дере. Все още имахме запас от височина, т.ч. решихме да се изнасяме бързо на юг. В това време стана силно турбулентно. Крилото стана трудно управляемо. Мълчахме, концентрирани в полета и правилната преценка. Къде ще свърши низходящото? На къде ще е по добре да се насочим? Разменяхме набързо по някоя дума. Така, в борба да запазим крилото над главите си и силни подмятания излязохме над равнината. Пуснахме към Средна гора, за да се отдалечим максимално от Балкана. Направихме и дъга на запад за да избягаме от силния поток, който изтичаше от дерето. Над Тунджа видяхме малки езерца и от 1200 метра завъртяхме в спирала, за да снижим. Кацнахме в някаква нива, щастливи, че сме вече на земята. Свързахме се с наземния екип, за да обясним къде сме. Наско беше кацнал 10 километра западно от нас, без проблеми. Излязохме до пътя и запалихме огън. Здрачаваше се, а щеше да мине време докато ни вземат. Бяхме доволни, че сме на безопасно и изморени от силната доза адреналин.
Язовир Жребчево
Вечерта се събрахме всички и решихме да почиваме на другия ден, и да летим чак късния следобед. Трябваше да сменим спирачен маркуч на джипа, който ни придружаваше по земята, а и имахме нужда от почивка. Имахме нужда от успокояващ и релаксиращ спокоен полет, за да се възстановим след преживяното.
Свети Влас
Сутринта разбрахме, че Ники е излетял на съмване и в 07:45 е кацнал в село Емона. За него задачата е завършена. По обяд направихме пикник на летището до Казанлък и си оправяхме това-онова по екипировката. Излетяхме около 17:30 часа. Напредвахме бързо на изток. Беше спокойно. След като подминахме язовир Жребчево, направихме бърза сметка на скороста и горивото и преценихме, че ще долетим до Сливен. Проблема беше, че ще е по тъмно!!! Минуси - нямаме светлини. Ще сме там преди наземния екип,т.ч. няма кой да освети пистата. Ще кацаме в тъмното. Плюсове - Пълнолуние и ясна нощ. И основото - познаваме перфектно мястото. Обширна равна площ и нито един стълб или жица наблизо, нито едно дърво. Перфектното място за излитане и кацане.
Ето го и носа
Предизвикателство в ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО.
Някъде към Шивачево слънцето залезе. Включихме светлините на уредите. Селата светнаха. В далечината се видя и светещият Сливен. Беше невероятно. Наближихме града и снижихме ниско над осветения път, който влиза в града. Снимахме и се кефихме. Представете си, че карате по добре осветен булевард. Светлините на лампите се нижат над главите ви. А сега се опитаите да си представите, какво ще е, ако сте на метри над светлините.
Ако имахме достатъчно силно осветление, можеше да се престорим на НЛО :)
Преди няколко часа Никола беше паднал и като по чудо се беше закачил на храстите на този отвесен бряг
Беше време да се насочим към летището. На там осветени сгради няма. И единствения път в близост не е осветен. Виждахме сградите по пътя и познатия релеф като сенки. Ето го и него. Завъртяхме на 360 градуса, за да се ориентираме за правилната посока за кацане. Пистата беше заета от състезаващи се коли,т.ч. кацнахме в страни на тревата. Успешно. Без каквито и да е поражения. Запалихме огън и поканихме гости – наши приятели парапланеристи от Ямбол. Наско беше кацнал по светло около Шивачево, а Иво и Никола някъде назад. Скоро всички бяхме край лагерния огън. Гостите ни снабдиха с нещо подходящо за печене на жар. Хапнахме, разказахме си кой какво. Аа..., да, и полицаите ни навестиха, след като не обърнахме внимание на смръщения пазач, който пази незнам какво. Летището не функционира като такова от доста време. Те обаче разбраха, че не сме от хулиганите, дето правят бели. Поразгледаха ни машинките, поразпитваха и си тръгнаха. Не след дълго разпънахме и палатките. Денят беше много добър. Отмора, релаксиращ полет и като завършек, преодоляно предизвикателство. Какво повече да иска човек.
Успяхме ! Добрахме се до брега !
Сутринта станахме рано. Всички излетяха. Ние се забавихме, защото ходихме за гориво. Когато излетяхме и набрахме височина скороста ни се увеличи и установихме, че на 1000 метра, летим с 90-95 км/ч. Настигнахме другите към Айтос. Там намалихме височината заради летище Бургас. Близка среща със самолет? Не, благодаря, няма нужда! Минахме северно от Айтос и скоро видяхме морето. Най-после, целта беше близо. След Влас направихме завой 360 градуса и установихме, че пробиваме с 5-8 км/ч. срещу вятъра. Носа се виждаше на около 10 км. Имахме предостатъчно гориво, но риска беше голям. Нямахме избор с този вятър. Кацнахме зад Слънчев бряг. Събрахме се на една бензиностанция и зачакахме да духне бриза. Нали е море. Море....., без бриз....,.къде? Обсъдихме и варианта да се откажем. За Иво и Никола приключението приключи и те поеха към Бургас. Останахме ние двамата, Наско и ценният наземен екип- Митака, Дънди и малката Деси. Печеше слънце и бриза нямаше да закъснее. Около 17:00 часа излетяхме. До 300м. над терена- бриз, после турбулентна зона и нарастване на скороста. Горе духаше запад. Летяхме с 60 км/ч. на около 500-600 м., заради самолетите на Сарафово. Не след дълго бяхме на носа. Направихме снимки и видео. Невероятна красота. Поздравихме се с успеха. Оставаше да се приберем. На запад напредвахме с 20 км/ч. Времето спря и сякаш не се движехме. Решихме да излезем над водата, на юг и да се върнем отново в ниското, в зоната на бриза. Пак през турбулентната зона и на 10 м. над водата с 60 км/ч посока запад. Достихнахме плажа на Слънчев бряг за минути. Кацнахме благополучно. Изтърпяхме си заслужените поздравления и отдъхнахме със задоволство. Другите бяха събрали дърва и набързо спретнахме лагера. Пийнахме, хапнахме и анализирахме целият прелет. Имаше и идеи за следваща щуротия, като ..., да задраскаме България, т.е. да я прелетим по двата диагонала ...
Залез преди кацане
Какво се получи ли ?
Прелетяхме около 560 км. над планински била, долини, равнини, реки и язовири със силен и не толкова силен вятър и максимална скорост 108 км/ч. Преживяхме силни турбуленции, спокойни полети, рискови ситуации и ралаксиращи вечери с добри приятели. Видяхме красоти, които искаме да ви покажем и изпитахме емоции, които можем да ви подарим.
И така, Ком-Емине е прелетян ... дайте да мислим следващата щуротия
Този разказ написаха Емо и Малина - парапланеристи, запалени авантюристи и почитатели на приключенията.
С невероятен успех приключи Националната спелеоложка експедиция "Мая Арапит 2010". В продължение на 1 месец , считано от 15 юли, 31-ма наши спелеолози от 13 клуба членове на Българската федерация по спелеология и двама украинци работиха на смени с цел продължаване на българските проучвания на пещерата Мая Арапит в масива на едноименния връх (2214 м.н.в) , намиращ се в района на село Theth, Албански Алпи, Северна Албания. ...
